Приключението Безводно – Саръ кая – Мумджидам

Време за четене: 11 минути

Красивата махала Мумджидам или както често я наричат Кралство Мумджидам бяхме достигали по популярния маркиран маршрут от село Три могили. Да се посети това невероятно място винаги е необикновено преживяване. Но да стигнат до Мумджидам тръгвайки от село Безводно и да се върнат обратно са успели много малко хора, още повече в рамките на един ден. Маркирана пътека липсва и в радиус от десетки километри няма жива душа с изключение на многобройните диви животни. Понеже обичаме предизвикателствата решихме да посетим Мумджидам от село Безводно за един ден, минавайки покрай любимия 60-метров скален феномен Саръ кая.

При предишния преход през месец Април от село Безводно до връх Чиляка и Жълтия камък стигнахме на километър от станалата епична живописна махаличка, но преценихме, че има опасност да замръкнем, а това е крайно нежелателно при сигурното наличие на мечки и отложихме посещението й за следващ път. За меча популация знаем от първо лице, защото вече бяхме минавали през бърлогата, която се намира в подножието на връх Бей Яйла.

Обилните дъждове през последните две седмици бяха достатъчна предпоставка изумрудената зеленина в кралство Мумджидам да избуи и да превърне мястото в приказка. Внимателно проследихме прогнозата и се впуснахме в приключението.

Обичайно тръгнахме много рано, преходът щеше да е дълъг и труден и искахме да имаме достатъчно време да го осъществим и да се насладим на красотите на природата. Пътувахме по пътя Асеновград – Кърджали, вече се развиделяваше и от двете ни страни красотите се редяха една след друга. Небето розовееше и загатваше предстоящия грандиозен изгрев. А той наистина беше зашеметяващ – слънцето полека изплува над хоризонта, обагряйки небето в червено и разпръсквайки огнени лъчи.

При село Комунига хванахме отбивката за Безводно. Пътувахме по много тесен асфалтов път през планината, криволичещ по долината на река Боровица и не спирахме да се любуваме на гледките. Зеленина, остри скали и върхове, пейзажите около нас бяха уникални.

Не след дълго минахме стената на красивия язовир Боровица, пазена от чисто нова автоматична бариера и стигнахме село Безводно. Мъничкото селце е едно от най-красивите в района и ни е страшно любимо. В ранната утрин работливите стопани вече бяха навън, шетаха и приготвяха животните за паша. Петлите кукуригаха, въздухът беше свеж и хладен, а небето кристално синьо. Безводно е идилично място, откъснато от света и където времето се опитва да спре.

Паркирахме до двете чешми на края на селото, от които започваше пътеката за днешния ни маршрут. Грабнахме раниците и без да губим време тръгнахме. Бързо излязохме на открито, качвайки се стръмно  нагоре, а гледките зад нас бяха омайно красиви.

В боровата гора между гъстата растителност забелязахме малък водопад на отсрещния склон, който се спускаше буйно на няколко нива от високите отвесни скали. Водопадът беше с височина около 25 метра и изглеждаше изключително трудно достъпен в горната си част. Щяхме да го видим на връщане ако ни остане време.

Пътят ни продължаваше все така нагоре, минаваше през чудни гори, тучни зелени поляни, вризове, скални дворци. Накъдето и да се обърнем ни заобикаляха живописни гледки – планинските дипли на дивните Родопи от край до край.

Подсякохме връх Чиляка, вече сме били няколко пъти на него, а времето ни беше ценно. След поредното стръмно спускане пред нас изведнъж се появи той – скалният феномен Саръ кая. На съседните склонове около него бяха накацали десетки обезлюдени и разрушени къщи, групирани в отделни махали. Изглеждаше толкова близо, но всъщност до него оставаше още много път.

Подминахме тъжните и красиви останки на няколко полуразрушени къщи от махала Желтуш, монолитът Саръ кая приближаваше, а зад него се показваше днешната ни цел – махала Мумджидам. След около три часа и половина от тръгването ни достигнахме впечатляващата скала. Решихме да не правим почивка и да се заредим от нея на връщане.

Пътеката навлезе в гора и около час стръмно слизахме надолу към коритото на река Боровица, която бележи границата между Източните и Западните Родопи. Малко преди реката имаше чешма, благодарни сме, че от нея течеше тънка струйка вода. Пихме жадно, разхладихме се и си наляхме бутилките. Денят беше сух и горещ, стрелките на часовника наближаваха дванадесет часа, слънцето грееше жарко, а на нас ни оставаше още немалко път докато достигнем Мумджидам.

С нови сили бързо спуснахме до коритото на река Боровица. Каньонът, през който протича реката е екзотичен и с интересни скални образувания.

Поради обилните скорошни валежи Боровица беше доста пълноводна и трябваше да намерим брод, за да я преминем. Бродът беше доста залят от реката и като разбрахме, че няма как да останем сухи, събухме обувките и бавно и внимателно преминахме от отсрещната й страна. Следваше продължително стръмно изкачване къде през гора, къде по люлеещи се каменни плочи, къде през храсти и скали. Полуразрушените къщи на живописната махала Мумджидам бяха вече близо.

След около час изкачване затаихме дъх – пред нас се ширна притихналото зелено Родопско плато, осеяно с дъхави цветя и билки, с накацалите дървета и крави по склоновете, с огромните тополи над чешмата, с дивните стари къщи.

Пейзажът беше като излязъл изпод четката на художник – гледаш, гледаш и не можеш да му се наситиш.

Някога махала Мумджидам е била тържище, пазар за животни. Останалите няколко полуразрушени къщи бяха каменни, а покривите им – покрити с каменни плочи. Разходихме се между самотните отдавна изоставени домове, в които бяха се раждали и умирали хора, бяха празнували и плакали, деца бяха пели и играли… Сега руините стояха застинали във времето, пазейки в себе си спомена за едни отминали дни.

В прегръдката на планината Мумджидам беше скрита за света, сякаш от друго време и в друга реалност. Наричат махалата Кралство не защото в нея е имало замъци или крале. Като я достигнахме имахме чувството, че сме пребродили планини и гори, за да отидем в едно далечно забравено царство, което е владеело района, а сега е само тъжен спомен. Мумджидам ни омагьоса и плени сърцата ни. Изключително магнетично и зареждащо място, отново и отново бихме се връщали тук.

Не ни се тръгваше от това невероятно кътче, но времето напредваше, а обратният път беше дълъг и нелек. Спуснахме се стръмно надолу към река Боровица, след около час я прекосихме и започна изкачването.

Пътеката беше само нагоре и нагоре. Достигнахме Саръ кая, където направихме кратка почивка, за да се заредим от невероятния камък, неслучайно определян като най-величествената скална кула в България. Той се намира в един от най-усамотените и непристъпни райони на Родопите. На фона на жълтите цветя по поляните и зелените склонове гледката беше нереална, като от друг свят. Бяхме в сърцето на планината, вървяхме по забравени пътеки, покрай отдавна изоставени необитаеми махали и на място, на което малцина имат смелост да стъпят.

С неохота се разделихме с внушителният скален страж Саръ кая, обещавайки си да се върнем. Вървяхме обратно и постоянно се обръщахме, гледките бяха уникални, а Жълтата кула изглеждаше сякаш охранява хоризонта на Кралство Мумджидам.

Още около час катерихме стръмно нагоре. Стигнахме голяма поляна, след което пътеката премина през огромни папрати, по-високи от нас и се чувствахме като в джунгла. След буйната растителност влязохме в гората. Не спирахме да даваме сигнали за присъствието си, на това диво място трябваше постоянно да предупреждаваме, че сме тук.

Спряхме на красива чешма, направихме кратка почивка и пихме от изключително вкусната студена планинска вода. На запад се появиха облаци, които бързо се сгъстиха и закриха слънцето. Оставаше ни още съвсем малко път, но все пак през опасен стръмен сипей и не трябваше да се отпускаме дори за миг.

Скоро се появиха внушителните скални масиви над Безводно, а малко след това и селото ни се разкри в пълната си красота. Залезът беше започнал и върховете бяха обагрени в розово. Тишина и спокойствие царяха наоколо, истинско безвремие.

Малко преди залез слънце слязохме в селото, натоварихме раниците и поехме по обратния път, който живописно се извиваше и ни поднасяше изумителни гледки. На стената на язовир Боровица спряхме да уловим последните слънчеви лъчи, които се отразяваха във водното огледало. Язовирът беше опасно пълен и водите му преливаха през преливника. Огромна костенурка се разхождаше необезпокоявано и любопитно показваше главичка докато я снимахме.

На моста имаше човек, който беше от охраната на язовира. Много се зарадва на срещата, разказа ни, че от 35 години работи тук и е видял мечки, глигани и какво ли не още. Попита докъде сме ходили и се изуми, че сме успели да изминем маршрута за един ден. Пожелахме си до нови срещи и продължихме.

Дългият път на връщане изминахме неусетно в разговори за това тайнствено кътче на магьосницата Родопа планина, което тя ни позволи да разкрием. Благодарни сме, че се докоснахме до магията на безвремието и вечността на Кралство Мумджидам и вековните махали. Че на цената на трудно изминатите общо над 25 километра и преодолени над +2000 м. денивелация успяхме да осъществим приключението и да достигнем това откъснато и магично място, сякаш преброждайки докрай света.

« ‹ of 3 › »

До нови срещи!


Comments

2 отговора на “Приключението Безводно – Саръ кая – Мумджидам”

  1. Аватарът на Надежда
    Надежда

    Колко км е приблизително целия маршрут от центъра на селото до Мумджидам и обратно?

    1. Аватарът на Administrator
      Administrator

      Разстоянието от чешмата под ореха на село Безводно до махал Мумджидам – и обратно – е точно 23,8 км с 1628 м положителна денивелация. Това е сериозен маршрут. За сравнение – прехода Паниците → х. Рай → вр. Ботев → х. Маринка → Паниците е 28,3 км и 1838 м изкачване. Няма вода по маршрута Безводно – Мумджидам (една чешма долу на Река дереси), няма обхват на мобилните оператори, има изключително много змии, диви прасета и неизвестен брой мечки, пътеката минава през бърлогата на една от тях точно под връх Бей яйла. Бъдете внимателни и добре подготвени, ако планувате преминаване по този маршрут!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *