До връх Джано през Поповото езеро

Време за четене: 9 минути

Пирин се намира в Югозападна България между реките Струма и Места и е втора по височина в страната ни след Рила. Смело можем да кажем, че тя е най-красивата и с най-ярко изразен алпийски характер планина. Първенецът й връх Вихрен, който е част от внушителното мраморно било на Пирин бяхме посещавали няколко пъти. Но ние обичаме нетрадиционните и различни маршрути, затова погледите ни бяха насочени към по-малко посещаваната и по-непозната северна част на изумително красивата планина. Бяхме започнали с един от трудните и скалисти върхове в тази част на Пирин – гранитния исполин връх Джангал с 2730 м.н.в. Сега целта ни беше малко познатият, но един от най-високите върхове връх Джано, извисяващ се на цели 2668 метра. Маршрутът ни щеше да бъде хижа Безбог – Попово езеро – връх Джано и обратно в рамките на един ден. И понеже бяхме решили да използваме лифт Добринище за качване и слизане до хижа Безбог времето ни беше разчетено до минута.

Избрахме си топъл юнски ден със стабилна прогноза и поехме. Пътувахме през забележителното дефиле Варвара – Велинград, а високите изсечени скали в ранната утрин изглеждаха невероятно. Преди да достигнем Юндола се отбихме в мъничкото живописно селце Света Петка, където си уловихме златен изгрев.

Пътувахме към Добринище по поречието на река Места успоредно с жп линията на романтичната теснолинейка Септември – Добринище, за да достигнем полите на Пирин и началната точка на днешния ни маршрут – хижа Гоце Делчев. От курортното градче имахме още 11 км. тесен планински път, който минаваше през живописна гора и водеше до лифт Добринище. Работното време на лифта е от 8,30 ч. до 16,45 ч.

Независимо от ранното ни пристигане на опашка за билети вече имаше нетърпеливи туристи, които разгорещено обсъждаха предстоящите си преходи. Екипирахме се и се присъединихме към чакащите. Скоро касата отвори, купихме билети и се качихме на лифта. Изкачването до хижа Безбог отнема около тридесет минути. Въздухът беше кристален, птичките чуруликаха, красотите се редяха една след друга и въобще не усетихме кога стигнахме хижата. Хижа Безбог е разположена в сърцето на Пирин на брега на едноименното езеро сред панорама от високи планински върхове.

Нарамихме раниците и тръгнахме. Вървяхме покрай Безбожкото езеро и не можехме да откъснем очи от блестящото водно огледало. След езерото пътеката тръгва стръмно нагоре по дървени стъпалца и през клекове.

Маркировката е зелена и жълта. Стигнахме дървена информационна табела, която ни показваше маршрутите в Национален парк Пирин.

Изкачихме Душевадката и по зелена маркировка поехме за Поповото езеро. От лявата ни страна започваха да се показват последователно върховете от рид Джангалица, който разделя Попоезерния циркус от Кременските езера. Първият от тях е връх Сиврия с 2590,5 м.н.в. От север, където е скалистата му част, има алпийски тур от II „а“ категория. Върхът е в плановете ни за изкачване много скоро, но от източната или западната му страна. След Сиврия на каменистото и с доста голяма трудност на преминаване било се извисяваше нашата цел – връх Джано.

За по-малко от час достигнахме Поповото езеро, което е най-голямото и най-дълбокото в Пирин. Заобиколено от каменни стръмни върхове и невероятна растителност, езерото изглеждаше впечатляващо. Поповото езеро е лесно разпознаваемо заради малкия остров по средата му, носещ името Попова капа. От дясната страна на езерото се извисяваше забележителният връх Джангал.

Направихме кратка почивка за любуване и продължихме. В продължение на около 30 минути заобикаляхме бреговете на Попово езеро по пътеката, тръгваща вдясно от него и виеща се в подножието на връх Джангал. На няколко места се налагаше да преминаваме скали и морени, често почти отвесни над кристално сините езерни води. Съществуват доказателства, че Попово езеро е било древно тракийско светилище, където са се провеждали мистични ритуали от древните траки и огромните морени са части от това светилище.

Не след дълго пресякохме малък поток и започнахме стръмно изкачване към връх Джано. Теренът беше каменист и склонът сякаш нямаше край.

Отне ни около час да достигнем в подножието на Джано. Решихме да не почиваме и да продължим. Колкото по-нагоре се изкачвахме толкова гледките ставаха по-впечатляващи.

След половин час през морени и камъни достигнахме връх Джано. Гледките от него са уникални. От северната страна се виждаха трите Кременски езера – Леденото, Горно Кременско и Долно Кременско, и Поповото езеро.

От югозападна страна са езерата Митрово и Аргирово, разположени в Демиркапийския циркус, а в далечината виждахме връх Каменица.

Връх Полежан се показваше, а отляво на него гордо се извисяваше първенецът на Пирин връх Вихрен.

Панорамите от връх Джано напълниха душите и сърцата ни, имахме чувството, че хоризонтът се е разтворил в ръцете ни. Стъпили на върха искахме да стоим още, и още, и още. Отвсякъде ни обграждаха остри скалисти върхове и зъбери, блестящо сини езера искряха на слънцето, а облаците бяха толкова близо, сякаш само да се протегнем и ще ги достигнем.

Утолихме жаждата с ледения жътварски таратор, който носехме в термос и с удоволствие изпихме на връх Джано. Попили от красотата на невероятния пирински красавец тръгнахме бързичко надолу, защото времето напредваше и лифтът нямаше да ни чака. Опцията да изпуснем лифта и да спускаме час и половина в тази адска жега беше изключена.

Гледките на връщане бяха невероятни, цветята грееха, слънцето се беше преместило на запад, бяха се появили облаци и каменните исполини изглеждаха още по-впечатляващи. Реката, която ни съпътстваше през цялото време приятно ромонеше и честичко се разхлаждахме от ледените й води. Денят беше много горещ за месец юни, а насекомите в огромно изобилие.

След около час стръмно слизане стигнахме Поповото езеро. Толкова беше чисто и прозрачно, че виждахме рибките, които се гонеха в бистрите му води. А цветята по бреговете му бяха неописуемо красиви и приказни, не можехме да откъснем очи от тях. Обещахме си съвсем скоро да се върнем тук.

Следваха още няколко спускания и изкачвания, слънцето печеше жарко, времето напредна страшно много, а лифтът не беше близо. Ускорихме крачка и успяхме да се качим буквално в последните минутки.

Спускането седнали спокойно на седалките ни се стори истински празник – почивахме и се наслаждавахме на гледката към котловината. След половин час стигнахме паркинга и уморени и доволни поехме по обратния път към вкъщи.

Бяхме щастливи, че Пирин ни допусна и ни позволи да изкачим един от своите най-високи и красиви върхове – връх Джано. Че този планински рай, съчетал в себе си кристални езера, страховити върхове и неповторими гледки ни подари такава неописуема красота. Че сподели с нас богатството си от природни чудеса, което ще остане завинаги в сърцата ни. Пирин не е просто планина, Пирин е магия!

Този зареден с емоции и невероятна пиринска красота ден завърши с неповторим залез, който посрещнахме по пътя за язовир Белмекен над хижа Христо Смирненски. Облаци се опитваха да закрият слънцето и го правеха да изглежда сякаш залязваше не едно, а цели три слънца.