
На територията на малката и красива България има цели 39 планини – всяка със своята уникалност, красота и интересни гледки. Безспорно най-старата и най-дълга е Стара планина, която се простира по цялата дължина на страната ни и я разделя условно на две – на Северна и Южна България. Стара планина е верижна планина – съставена е от много по-малки масиви. Тя е известна и с името Балкан, откъдето идва името на целия Балкански полуостров. Древното римско име на Стара планина е Хемус.
Стръмните изсечени скали и отвеси ни карат да затаим дъх и да се усетим едновременно нищожни и изпълнени с възторг от величието на природата ни – няма по-силна и пленяваща гледка. Едно от най-впечатляващите места в Стара планина е масивът Триглав, дял на Калоферска планина и намиращ се южно от Главното старопланинско било. Величественият масив се простира до долината на река Тъжа на запад, на изток до долината на река Габровница, на юг достига периферията на Казанлъшката котловина, а на север чрез висока котловина се свързва с Калоферска планина. Масивът Триглав разделя старопланинските резервати Дженедема и Соколна. Името „Триглав“ е свързано с последователно разположените три върха: връх Голям Кадемлия с 2276 м.н.в., връх Малък Кадемлия с 2226 м.н.в. и връх Пиргос с 2195 м.н.в.
Да изкачим всичките три върха на величествения масив мечтаехме отдавна. Такъв преход изисква изключително внимателно планиране и изпълнение и не става от днес за утре. Времето в Стара планина се променя за минути, а бурите всяка година вземат жертви. Точно затова трябва да подхождаме с много внимание и респект при срещите си с тази красива и същевременно жестока планина.
Подходите към масива Триглав са няколко: от хижа Мазалат, от хижа Соколна, от хижа Тъжа и от хижа Триглав. Ние си бяхме избрали най-обзорната пътека за качване на масива по Бабски рид, която е от село Тъжа през хижа Триглав. Маршрутът е труден, малко използван, в допълнение немаркиран и без пътека, с разстояние около 19 км. и денивелация +2000 м. Слизането ни беше през хижа Русалка, което добави още 15 км. и -2000 м. денивелация и така общата дължина стана малко над 35 км.
След много внимателно планиране и проучване на маршрута и следене на прогнозата, в средата на месец юни се появиха два подходящи поредни дни и не му мислихме изобщо.
Ден 1:
Раниците бяха готови и чакаха. Натоварихме ги много рано сутринта и поехме да осъществим голямата мечта. Пътувахме по живописния Подбалкански път и се любувахме на зеленината и свежестта около нас. Житата бяха избуяли, слънчогледите вдигнали главици в търсене на слънцето, птичките се надпяваха. На изток, където отивахме небето се багреше в жълто и червено и обещаваше грандиозен изгрев. Спряхме и посрещнахме великия господар на живота Слънцето, което изгрявайки всеки ден ни носи топлина и надежда.




Неусетно в разговори за предстоящото приключение достигнахме изходната точка на маршрута ни село Тъжа. Подбалканското село се намира в подножието на Резерват „Централен Балкан“. От село Тъжа тръгват много атрактивни туристически пътеки. Ние поехме по една от тях – към хижа Триглав.
Селото беше чисто и поддържано, с красиви запазени къщи с каменни огради и невероятни чешми.

Излизайки от Тъжа пред нас се откри в пълната си прелест Балканът. Вървяхме по коларски път покрай грижливо обработени розови и лавандулови масиви, мирисът беше упойващ, пчелите весело жужаха, а пеперудите целуваха нежно красивите цветове.


След пътя навлязохме в малка горичка със синя маркировка. Бързо и стръмно пътеката вървеше нагоре, а гледките зад нас бяха зашеметяващи. Виждаше се цялата Казанлъшка котловина.

Отново навлязохме в гора и скоро достигнахме първата спирка по пътя – бивак Черешата. Прекрасно място за отдих с беседка, чешма с ледена вода и мъничко водопадче, чиито води се стичат под невероятно красив мост.


Направихме кратка почивка и продължихме. След буковата гора пътеката отново излезе на открито и стъпихме на Русалийския проход, който свързва западната част на Казалъшката котловина при село Тъжа с долината на река Острешка в квартал Острец на град Априлци.
Пътят беше стръмен и много каменист докато стигнахме хижа Русалка. След хижата денивелацията се изравни, освен това пътят стана доста по-равен и отново навлязохме в гора. В началото й имаше информационни табели на Национален парк „Централен Балкан“ с маршрутите в района и правилата на парка.

След около 10-тина минути стигнахме бариерата на КИП „Сладката вода“, където имаше панорамна площадка. Гледките към долината на река Тъжа, близката Бабска река и образуваният от водите й водопад Бабско пръскало бяха фантастични. Такава невероятна зеленина и простор, красота и омайност, буквално ахваш и оставаш без думи и без дъх! Дълго попивахме от невероятността на мястото.


Вдясно от нас по пътя беше каменната чешма „Сладката вода“, от която бликаше невероятно студена и вкусна вода. След нея имаше още една красива чешма с дървена табелка и послание: „Остави грижите си някъде тук, никой няма да ти ги вземе!“. Скалите около и над нас ставаха все по-високи и насечени. Не след дълго пресякохме мостът над Бабска река, красиво боядисан в червено и бяло.

Реката беше буйна и шумна и бързаше по пътя си. Вляво от нея имаше стар партизански паметник на героите от отряд „Васил Левски“. Следваше втора панорамна площадка – от нея гледките към широката и много дълбока тук долина на река Тъжа отново бяха удивителни. На запад и ниско долу под площадката се виждаше водосливът на река Тъжа, поглеждайки високо нагоре погледът ни се спираше на каскадата на Петкановите водопади, а на север се открояваше отвесният скат на връх Малката Козя стена 1708 м.н.в. Красива информационна табела ни разказваше за Буковите гори – световно наследство на ЮНЕСКО. Тук се отделяше и бяло-жълта туристическа маркировка за водопад Бабско пръскало.
Ние си продължихме по пътя за хижа Триглав. Огромен сръндак се разхождаше пред нас необезпокояван и величествен. Спряхме да го погледаме, но той ни усети и се шмугна в гората. Изключително красиво и елегантно животно.
Бяхме изминали около 10 км. от село Тъжа, достигайки местността Равна, в която се намираше хижа Триглав. Табелка ни указваше да поемем по дясното разклонение на пътя и че сме на 900м. от хижата. След кратко и стръмно изкачване през гората хижа Триглав изведнъж ни се показа. Разположена в горния край на обширна зелена поляна, оградена от красиви вековни букови дървета и в подножието на връх Голям Кадемлия, хижата беше изключително живописна и впечатляваща.


Хижа Триглав има капацитет от 50 души, баня, столова, туристическа спалня и изключително любезни хижари, които ведро ни посрещнаха и веднага ни настаниха в уютно дървено бунгало с прекрасна гледка към изсечените скали на Бозалък тепе.
Само оставихме раниците и без да се бавим тръгнахме да видим красивия водопад Бабско пръскало, висок цели 54 метра. Пътеката за водопада донякъде съвпада с пътеката за връх Голям Кадемлия. Тясна и добре утъпкана, върви успоредно на склона. След десетина минути ходене край чудна букова гора подминахме малък извор и след него продължихме направо. На следващия разклон, който е след около петнадесет минути ходене завихме наляво. Табелка „Затворен маршрут“ доказваше, че екопътеката Бабско пръскало на практика не съществува. Преди около десетина години точно над водопада е имало дървен мост, чиито останки се търкаляха около нас.


Поглеждайки надолу виждахме горната част на Бабското пръскало.
Водопадът беше пълноводен и буен, минаваше през изсечени скали и се спускаше стръмно надолу. Красиви цветя и изумрудена зеленина ограждаха това невероятно чудо на природата. Трудният достъп през осеяната със скали високопланинска поляна си струваше всяка крачка. Накрая дълго стояхме и се наслаждавахме на мощта на Бабското пръскало.


Облаците започнаха да се вплътняват и решихме да тръгваме, за да изпреварим бързо приближаващия дъжд. Обратният път до хижата ни отне около двадесетина минути. Преваля съвсем лекичко и слънцето отново изгря, облаците се разкъсаха, въздухът стана свеж и птичките запяха още по-упойващо. На поляната срещу нас излезе сърна, разхождаше се и си пощипваше тревичка. Изведнъж чухме странен звук наподобяващ лай, мъжкият сръндак я викаше да се връща при него, тя неохотно се подчини и влезе обратно в гората.
Слънцето започваше да залязва над върховете Ботев и Малката Козя стена, красиво багрейки отсрещните стръмни зъбери и връх Голям Кадемлия. Залезът продължи още час, небето беше и сиво, и розово, и синьо. Уникална гледка!

Ден 2:
На следващата сутрин станахме в 4 часа, отпочинали и готови за предизвикателството масива Триглав. Бързо стегнахме раниците, приготвихме си ободряващо кафе, направихме си невероятни снимки на красиво осветената хижа и нетърпеливо тръгнахме.

Пътеката е същата като за Бабското пръскало, но при малкия извор се отклонява стръмно вляво и право нагоре по Бабски рид. Маркировка няма, освен това и пътеката изчезва напълно. Изкачвахме се все по-високо и по-високо, зад нас гордо и величествено се издигаше връх Ботев.

Гледката към долината беше повече от приказна.


Изведнъж на склона, който изкачвахме се появи стадо сърни. Изящните същества постояха, погледаха ни и грациозно се отдалечиха.
Зад нас хижа Триглав виждахме сякаш от Космоса. На югоизток се издигаше внушителният връх Мазалат, наричан още Зли връх с 2196 м.н.в.


Вървяхме през треви и клекове, рядко срещахме някоя малка пирамидка, доказваща, че все пак някакви хора са минали оттук. И колкото повече се изкачвахме нагоре, толкова повече морени се появяваха, ходеше се трудно и бавно. Постоянно поглеждахме нагоре да видим така характерната сграда на връх Голям Кадемлия, но тя все не се показваше.


След малко повече от три часа стръмно изкачване я видяхме! Зарадвани, бързо изкачихме финалните метри и вече бяхме на върха. Вървяхме по южния ръб на Голям Кадемлия, който преминаваше от тревисти склонове в красиви каменни реки накрая свършващи само на метри от най-високата кота. Бяхме буквално във висините!

Голям Кадемлия със своите 2276 м.н.в. е вторият по височина връх в Стара планина след първенеца връх Ботев. На върха имаше военна база, отдавна изоставена и туристически заслон.
Гледките от Голям Кадемлия към безкрайната поредица върхове по централното старопланинско било, долините на реките Тъжа и Габровница, Подбалканската котловина и Средна гора бяха забележителни.




Продължихме по-нататък на изток към втората „глава“ от масива Триглав – връх Малък Кадемлия с 2226 м.н.в., който ни предложи уникални гледки към Пеещите скали и долината на река Габровница. Върхът няма кота и е обозначен с голяма каменна пирамида.



Следвайки зимната маркировка след около половин час достигнахме връх Пиргос с 2195 м.н.в., който е последният висок, полегат и най-източен връх в Триглавския масив. На върха има кота, също и каменна пирамида със забит кол.


Направихме си лека почивка на Пиргос и бързо тръгнахме надолу. Облаците започнаха да закриват слънцето, а ни чакаха още много километри до село Тъжа. Слизахме без пътека през треви и клекове, подминавайки остри скали и камъни. Цялата котловина беше като на длан, а зад нас се издигаше величествено масивът Триглав – не спирахме да се любуваме и удивляваме на цялата красота и великолепие, невероятна Стара планина!



Пътьом минахме през връх Падитът с 2001 м.н.в. Стада кози играеха по склоновете и ни позираха за снимки.
След около два часа слизане влязохме в гора, продължихме стръмно надолу и без пътека още около половин час и маркировката се показа – беше синя и жълта. Жълтата слизаше на КИП „Сладката вода“. Решихме да слезем по жълтата, да си налеем студена вода и да се върнем в село Тъжа по пътя. На прогледната площадка до информационния пункт си направихме последни снимки и клипове на зашеметяващите гледки, водопади и масив Триглав.



След около два часа стигнахме село Тъжа, полюбувахме се на величието, което остана зад нас, натоварихме раниците и се отправихме към вкъщи.


Не спирахме да разговаряме за уникалния ден и бяхме щастливи, че успяхме да осъществим една мечта – да изкачим всички върхове на масива Триглав.
Разбира се успяхме да си уловим и невероятен залез, прекрасен завършек на тези пълни с приключения и емоции два дни.



Благодарни сме, че Стара планина ни допусна да преживеем един незабравим уикенд в прегръдките на величествения масив Триглав, който заради внушителните си скални отвеси, красивите водопади и суровата природа е най-забележителната част на Балкана.
До нови срещи!


Вашият коментар