Родопите са необятна загадка, която ни предизвиква да пътешестваме и да я преоткриваме непрестанно. Безспорно най-мистичната и красива от всички наши планини винаги привлича с уникалната си сила и енергия. Родопа е величествена и могъща, но същевременно уютна планина, с която пътуваме във времето. Планината с душа е преплела в себе си минало, настояще и бъдеще, бит и култура, обичаи и вярвания.
Родопите са изключително богати на редки растителни и животински видове. За да бъдат съхранени те са включени в защитени територии – това са всички резервати, национални и природни паркове, защитени местности, природни забележителности. Един от най-богатите на защитени територии е районът на Западни Родопи. Намиращият се в него резерват Беглика е една от тези защитени територии с национално значение. Обявен е през 1960 година с цел опазване на богата реликтна растителност. Резерватът се намира на един километър северозападно от едноименната местност, в родопския дял Баташка планина. Местността Беглика съхранява запазени кътчета естествена природа.
Тук, в сърцето на Родопите и в близост до бреговете на язовир Голям Беглик се намира една почти непозната екопътека, която отдавна си бяхме набелязали да посетим – екопътека Беглика. Беше началото на ноември и циганското лято продължаваше, какво по-подходящо време за това вълнуващо приключение!
В ранното утро пътувахме през Пещера, следвайки пътя за град Батак, а изгревът и гледките бяха възхитителни.
След Батак отбихме и поехме по Доспатския проход, който освен че е страшно живописен е и най-дългият проход в България. След около 20-тина километра бяхме в началото на защитена местност Беглика.
Местност Беглика е разположена на около 1500 м. н. в., при водослива на реките Беглишка и Нещерево дере. Представлява обширна заравненост, заета с прекрасни планински поляни, през които криволичат живописни рекички. Околностите й са покрити с иглолистни гори, в които преобладава смърча. Наименованието „беглик“ е свързано с времето на османското владичество и означава място, където пастирите са докарвали своите стада, за да бъдат преброени и обложени с данък от държавата.
За да влезем в резерват Беглика трябваше да завием надясно от главния път Батак – Доспат, следвайки табелата за къмпинг Беглика. Продължихме покрай границите на резервата по асфалтов път и подминахме сградите на Държавно горско стопанство „Родопи“ /бивше „Беглика“/. Следваше началото на резерват „Беглика“, притежаващ внушителната площ от 1460 ха.
Бяхме решили да направим кръгов маршрут като тръгнем по горски път от Държавно дивечовъдно стопанство „Беглика“ участък Сютка, да вървим по невероятната долина на река Суйсуза, покрай Домовчиев чарк и Банчев чарк до Джурков чарк, а по обратния път да извървим цялата екопътека Беглика и да достигнем крайната точка Държавно дивечовъдно стопанство „Беглика“ участък Беглика.
Паркирахме, метнахме раниците и поехме по изронения асфалтов път към началната точка на маршрута. От двете ни страни имаше постройки и кошари. Огромен кангал се спусна към нас, лаейки ожесточено. Извадихме спрея и приготвихме щеките за самоотбрана. Кучето продължаваше да се опитва да напада. От една от кошарите излезе мъж, който го повика няколко пъти и то с огромна неохота ни остави да продължим.
Навлязохме в района на Държавно дивечовъдно стопанство „Беглика“, а покрай нас се кипреха дървени къщички с цветни покриви.
Пътят влезе в гора, после излезе на открито и напред се ширнаха уникалните родопски поляни, побелели от сутрешната слана. Зелено, красиво, неповторимо – наслада за очите и душата, която само Родопите могат да ни дадат.
Маркировката по горския път представляваше жълти метални пластини, поставени на дърветата. Трасето е приятно, няма стръмни участъци, ту се влиза в гората, ту се излиза на открито. Минавахме покрай огромни заградени кошари пазени от електропастири, в които кротко си пасяха магарета, крави… Животните се приближаваха до нас и гледаха любопитно. Идиличен пейзаж, направо картинка.
След около час от тръгването пресякохме красиво дървено мостче над река Суйсуза и се отбихме при невероятна родопска чешма с шест чучура. Водата и тревата около чешмата бяха замръзнали и се бяха образували невероятни причудливи форми. На метри след чешмата в района на Домовчиев чарк красива беседка с интересна чешма до нея ни подкани да спрем за кратка почивка. Подкрепихме се и продължихме.
Пътят се виеше през вековната смърчова гора, покрай прекрасна оградена чешма и край поляни със свободно пасящи крави. Подминавахме изоставени постройки, а на едно място грижливи хора бяха направили прекрасно място за отдих с масичка, пейки и чешма. След около три часа от тръгването стигнахме Джурков чарк, откъдето поехме обратно.
Малко по-надолу и вляво по пътя бяха указателните табели за резерват Беглика, откъдето тръгваше началото на екопътека Беглика. Пътеката е обявена със специална заповед на МОСВ през месец август 2004 година.
Дължината й е 1590 метра, добре маркирана е с жълта маркировка, но си личи, че не е много посещавана. Това доказваха падналите напряко дървета и тревата, обхванала мостчетата и пътеката.
Диво, непристъпно, потайно – такова беше в гъстата гора. Река Суйсуза течеше буйно до нас и често спирахме да се наслаждаваме на мини водопадите по нея. Невероятни скални форми и масиви се редяха по пътеката през цялото време, качвахме се и слизахме, а слънцето ту пробиваше почти непрогледната тъмнина и ни галеше с лъчите си, ту се скриваше и ставаше тъмно и смразяващо студено.
Неусетно, оградени от толкова загадъчност, свежест и красота стигнахме края на екопътеката. Пресякохме за последен път река Суйсуза по синьо мостче, минахме покрай съоръжения за спиране на водата и след по-малко от десет минути стигнахме табелата Пътека за посетители.
Излязохме от гората и стъпихме на асфалтирания път, който ни отведе до края на днешния ни маршрут, белязан с табела Държавно дивечовъдно стопанство „Беглика“ участък Беглика.
Огромният кангал от сутринта не ни пропусна, но за щастие прояви минимален интерес към нас и бързо ни остави да си вървим спокойно по пътя. Слънцето вече слизаше надолу и красиво багреше върховете на дърветата.
Натоварихме раниците, но изобщо не ни се тръгваше от това невероятно място. Решихме навръщане към вкъщи да минем по панорамния асфалтов път, който се вие покрай язовир Батак и води до стената на язовира. До пътя се стига като излизайки от Доспатския проход се тръгва в посока град Батак и веднага се завива вляво. Мигом пред очите се ширва шестият по големина язовир в България – Батак. Той е предпочитано място за почивка на планина през всички сезони, сред невероятно спокойствие и уют и с възможност за риболов целогодишно. Около язовир Батак се намират три от 17-те биосферни резервата в България – Мантарица, Дупката и Купена. На западния му бряг е курортът Цигов чарк, а на другия му бряг е летовище Дъното, предпочитано място за почивка, предлагащо тишина и релакс.
Ранната есен беше постлала бреговете на язовира с шарената си черга, а синьото водно огледало беше съвършено спокойно и без нито една вълничка. Докато стигнем до стената на язовира слънцето започна да залязва и успяхме да си уловим фантастичен залез над водната шир. Приказно място, просто не можехме да пропуснем да го посетим и да му се налюбуваме…
Така завърши поредният невероятно зареждащ ден, прекаран в неповторимите Родопи. Благодарни сме, че преоткрихме резерват Беглика – това райско кътче, защитено от закона и пазещо вековните смърчови и борови гори, редки растителни и животински видове. Че се насладихме на вълшебната екопътека Беглика, попивайки красотата и тайнствеността й. Че язовир Батак ни подари уникални гледки и ни напълни душите. Други хора се връщаме от Родопите. Изпълнени с енергия и с възхита от природата и съвсем съзнателно изгубени в магията им.
До нови срещи!
Вашият коментар