Невероятна страна е България. Богата със своята разнообразна и неповторима природа, с градовете, запазили древни традиции, с малките селца, където времето сякаш е спряло, с места, богати на културно-историческо наследство. В Родината ни все още има запазени невероятни кътчета, в които не стъпва човешки крак. Потайни, трудно достъпни места, където царуват единствено дивите животни.
Едно такова девствено и притегателно място за нас са Родопите – тази прекрасна и мистична планина. Името й е познато още от древността, споменавана е от Омир, Вергилий, Овидий. Няма друга такава планина, вдъхновяваща с величието и красотата си, събрала в себе си безброй свети места, скрила в себе си толкова много тайни. Родопа е мечта – по непознатото, по неоткритото, по различното. Теглеше ни и ни караше да я преоткриваме отново и отново.
При предходното ни приключение в Западните Родопи до забравената родопска махала Шарен нос (Ала бурун) и изкачвайки върховете към махалата, на юг загледахме накацалите по склона малки къщички. Това беше село Рибен дол. Червените покривчета примамливо ни се усмихваха и ни приканваха да отидем. Обещахме си, че още следващата седмица ще посетим живописното селце и някои други интересни местенца наоколо.
Начална точка на приключението ни бяхме решили да бъде село Загражден, а маршрутът ни село Загражден – заслон Две тополи – махала Две тополи – село Рибен дол – махала Тухла – екопътека Загражден. Изключително дива гора, придвижване без маркировка и без пътеки, както казва един приятел „къдрави“ Родопи. За по-голяма сигурност освен планувания трак имахме готов и авариен маршрут поради голямата вероятност от гороломи и заличени пътеки на някои места.
Дългият и нелек маршрут налагаше ранно тръгване. Пътувахме спокойно по пътя Асеновград – Смолян. Коли се срещаха рядко предвид ранния час. На Югово отбихме за Белица, оттам продължихме към село Загражден. Пътят не е в добро състояние, но с бавно и внимателно шофиране се преминава без проблеми. Цели семейства сърни се разхождаха по полянките около нас. Спирахме да ги снимаме и да им се любуваме.
Животните сякаш бяха свикнали с хората и автомобилния шум и не бързаха да се отдалечават, а ни гледаха любопитно.
Стигнахме село Загражден, което в ранната утрин се къпеше под слънчевите лъчи. Селцето е разположено на границата между Източните и Западните Родопи, буквално в сърцето на планината. Паркирахме на центъра на селото, сложихме раниците и поехме. Снежнобялата уникална Загражденска църква „Свети Георги Победоносец“ ни се показа в целия си разкош. Храмът е изцяло изграден с помощта на дарители, иконите в него са изрисувани от художник от Смолян, а дървеният иконостас е направен от Момчиловски майстори.
Трудолюбивите планинци вече бяха на полето и прибираха сеното, за да подсигурят храна за животните си през дългата зима. Помахахме им, поздравихме и си продължихме. Някои от къщите, покрай които минавахме бяха стари и запазени, горди свидетели на едно отдавна отминало време.
Началото на маршрута ни съвпадаше с началото на Загражденската екопътека, която към момента е полуразрушена и само малък участък от нея е възможно да се обиколи и види. Имаше табели с маркировка и първото стръмно слизане за деня започна. Минахме по стар римски мост и навлязохме в дива гора. Изкачвахме се все по-високо и по-високо. На места преминаването беше бавно и затруднено от падналите по някогашната пътека дървета. Беше изключително трудно достъпно, следи от човешко присъствие абсолютно липсваха, най-дивото на дивото.
Преминахме живописен дървен мост, след него втори римски мост, следваше безкрайно преодоляване на запречили пътя дървета, пързаляне по камъни и шишарки, потъване в дълбока шума.
Следвайки трака се изкачихме на склона, на който се намираше заслон Две тополи. Гледката от заслона към село Загражден и към махала Две тополи беше зашеметяваща.
Заслон Две тополи представлява огромна красива беседка с камина и места за отдих вътре и отвън. Непосредствено до него се издига чешма с две корита, която ни донесе разхлада в горещия ден. Починахме, наситихме се на гледките и поехме нататък. Махала Две тополи оставихме за навръщане, сега ни предстоеше преход до село Рибен дол.
Първоначално пътят, който ни сочеше трака беше стръмен, каменист и обрасъл с коприва и къпини. За щастие го преодоляхме бързичко и отново навлязохме в дива и потайна родопска гора. Можехме да чуем и усетим присъствието на дивите животни. За наша сигурност и спокойствие постоянно свирехме със свирки и гръмнахме няколко пъти, за да съобщим, че сме тук. Поради непреодолимостта на пътя от основния трак се наложи да използваме аварийния такъв и това удължи маршрута ни с над 5 км. Денят беше дълъг и си бяхме предвидили достатъчно време, така че тези допълнителни километри не бяха пречка да осъществим мечтания преход.
След поредица от изкачвания и слизания живописното селце Рибен дол ни се откри в цялата си прелест. На североизток от него гордо се издигаше връх Чиляка, втори по височина в Родопите с 1459 м.н.в., а на запад виждахме типично по родопски разпилените по склона къщи на село Планинско. До Рибен дол е възможно да се стигне и с автомобил по мек черен път от отбивка по пътя за Загражден.
Тук цивилизацията си казваше думата. Няколкото останали къщи бяха реновирани и със сменени покриви, имаше електричество, интернет. Спряхме за почивка до чешмата в началото на Рибен дол и от отсрещната къща веднага се показа гостоприемен родопчанин, който ни покани да влезем да разгледаме и да се почерпим. Разказа ни, че някога тук е имало над 150 къщи, в които са живели повече от 800 души. Имало е две начални училища, сега развалини, едното тук, другото в махала Тухла, която спада към селото. В Рибен дол е имало също кметство, детска градина, здравен пункт, фурна, магазин, църква, джамия и воденица. В момента в селото живее постоянно само този корав родопчанин, който отглежда над 150 крави и стадо овце. Харесва си живота тук, но с тъга говори за отминалите времена и за хората, които вече ги няма.
Извинихме се на нашия домакин, че няма да уважим поканата му, но бързахме да видим махала Тухла, а и обратният път беше доста и нелек. Пихме за последно леденостудена вода, заредихме бутилките и поехме. На излизане от село Рибен дол отново спряхме да се налюбуваме на уникалните панорами около това невероятно място.
Махала Тухла отстоеше на около километър и половина от Рибен дол. До нея има черен път, но ние я достигнахме през гората. Отдалече се виждаше, че в махаличката къщите са със съвременни покриви, новото беше навлязло и тук.
В самото начало на Тухла имаше полуразрушена къща със стърчащи зидове, цялата обхваната от къпини. Следваха още две напълно запазени, но необитаеми каменни къщи с типичната суха зидария, двуетажни и майсторски направени. Бавно обиколихме тези тъжни свидетели на радостите и мъките на живелите в тях планинци. Говорехме си колко е жалко, че са изоставени и пламъкът, горял в тях е угаснал.
След много снимки на прекрасните стари къщи и невероятната махала потеглихме обратно. Слънцето все така неумолимо печеше и беше страшно горещо. За щастие откритият участък преодоляхме бързо и навлязохме в гората, където поне беше сенчесто.
След около час стигнахме махала Две тополи, следвахме си маршрута и изведнъж се оказахме в рамките на огромно старо гробище. Това се оказа второ гробище за тази махала и не е отбелязано на никаква карта, за разлика от първото, което се намира в началото на махалата. Следи от иманярски набези бяха опорочили това място, паметниците на стотици хора бяха изтръгнати и захвърлени, папрат беше обхванала всичко, кравите бяха съборили оградата. Много тъжна гледка!
Решихме да не влизаме дълбоко в махала Две тополи и останахме в покрайнините, за да ни остане време да разгледаме Загражденската екопътека.
След около час и половина провиране, прескачане и преодоляване на всевъзможни трудности стъпихме на пътеката, която водеше към Римския мост и достъпната част от екопътеката.
Загражденската екопътека е изградена през 2007г., но към момента по-голяма част от нея е разрушена и за реновиране. Пътеката е много красива, с беседка, с мостчета и водопадчета, с редуващи се речни пейзажи, една зелена перла близо до село Загражден. В прегръдките на Родопа планина и обърната към слънцето, Загражденската екопътека е една от най-живописните в България. Предложи ни впечатляващи гледки и водна феерия, независимо, че много малко от нея е възможно да се разгледа. С удоволствие бихме се върнали тук когато бъде изцяло реновирана.
След изминати 29 километра, изкачени 1200 метра положителна денивелация и над 10-часов преход през диви места се върнахме на паркинга. Уморени и доволни натоварихме раниците и тръгнахме към вкъщи.
Разбира се спряхме да погледаме убийствения залез над село Планинско, величествения връх Чиляка и родопския триъгълник Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора.
Щастливи и благодарни сме, че този рай на земята – Родопа планина ни допусна в пазвите си. Позволи ни да открием поредните непознати кътчета, които тя крие, да усетим магията на тези приказни места – махалите Две тополи и Тухла и село Рибен дол. И докосвайки се до тайните й да осъзнаем, че преди всичко Родопа е любов – към природата, към хората и към корените ни.
До нови срещи!
Вашият коментар