При един преход в красивата Източна Рила до върховете Сиври чал, Равни чал, Каменити чал и хижа Белмекен загледахме масивния и внушителен връх Ибър. Той сякаш беше малко встрани от главните пътеки. С височината си от 2663 м. върхът предлага невероятни гледки към рилските била в района на Белмекен. Ибър има конусовидна форма. От североизток върхът е скалист и урвест, от юг е полегат, а източната му част се използва за алпийско катерене.
Ибър ни впечатли много и зае едно от първите места в плановете ни за предстоящи маршрути.
Планирахме и успяхме да му се насладим в най-чудното време на годината, през зимата, имахме много сняг и прекрасно слънчево време.
С автомобил стигнахме недалеч от спортна база Белмекен, сложихме котките, че беше заледено и поехме към красавеца Ибър. След спортната база пресякохме малка рекичка и тръгнахме по пътеката. Съвсем скоро се появи гората и участъци с клек, започнахме изкачване в посока северозапад.
Така след малко повече от час достигнахме внушителен скален участък с монтиран метален кръст върху него – според някои това е връх Зъбчето, според други част от масива Орта чал. Спряхме за кратка почивка, панорамите към язовир Белмекен и връх Белмекен бяха зашеметяващи. Искрящото синьо на язовира и искрящото бяло на върха, просто главозамайващо.
След огромна доза снимки и любуване продължихме по стълбовата маркировка, качихме се на билото и продължихме, достигайки един от най-важните ни ориентири – дъждомер. Движейки се в посока северозапад отдясно на нас беше връх Каменити чал, следван от върховете Сиври чал и Равни чал.
Върховете визуално изглеждаха като близнаци. И тъй като вече сме ги изкачвали продължихме към нашата цел – уникалния връх Ибър, който започнахме да катерим по югоизточния склон.
Снегът беше много и се ходеше доста трудно, но след около час и с незаменимата помощ на котките успяхме да достигнем върха.
Разстоянието от спортна база Белмекен до връх Ибър е около 5,5 км., денивелацията е 698м., изкачването ни отне малко повече от три часа. Времето беше слънчево, ясно и мразовито. Гледките от върха бяха зашеметяващи, Ибър ни предложи 360 градусова панорама към целия Мусаленски дял на Рила, виждаха се Пирин, Родопи, на север Стара Планина и Витоша, язовир Искър, Драмски Боздаг се открояваше на юг, а планините Верила, Плана и Средна гора лежаха долу в ниското. Около нас се беше ширнала страхотната бяла рилска пустош, а самият връх оценихме като една от най-обзорните части на Рила.
Направихме дълга почивка на върха и много снимки. Заради силния вятър, който духаше и напредващото време трябваше да побързаме да тръгнем обратно. Следваше стръмно спускане и продължително трудно ходене по обратния път. Слънцето започваше да залязва и освен невероятните гледки във всички посоки на връщане бяхме свидетели на уникален залез, който просто не може да се опише с думи. Въпреки убийствено силния вятър, който смразяваше ръцете през ръкавиците не можехме да спрем да снимаме – феноменален залез, който ни взе очите, уникални цветове, нюанси, розов сняг…
До Зъбчето стигнахме почти на стъмване и се наложи до спортната база да сме на челници. Бялата красота беше още по-впечатляваща на светлината на фенерите. Не бяхме сами, срещнахме един човек, който също слизаше по тъмно. От сърце сподели, че това му е най-уникалното преживяване през целия живот. За нас също беше едно от най-уникалните – започна с невероятен изгрев, през уникален връх до зашеметяващ залез и слизане на челници през бялата красота.
Накрая успяхме да си уловим лунната пътека в язовир Белмекен!
Получи се прекрасен преход до прекрасен връх в прекрасно време!
До нови срещи!
Вашият коментар