Пирин е втората по височина планина в България с най-висок връх Вихрен 2914 м.н.в. Още траките са я наричали Орбелус, значи белоснежна, а славяните са й дали имената Перин или Перун. Всъщност името й идва от тракийската дума „перинтос“, която означава „скала“.

Красотата на Пирин е възпята в много песни и стихове. Величествени мраморни била с многобройни върхове и впечатляващи ледникови езера, разположени в малки и големи циркуси – това са огромните богатства на тази уникална планина.

На пиринския първенец връх Вихрен се бяхме качвали вече два пъти, но величественият и страховит връх Джангал, известен още и като връх Дженгал с височина 2730 м. ни беше мечта от няколко години. Той е един от най-красивите върхове в Пирин, изцяло гранитен и скалист. За първи път писмено именуван Дженгал се среща през 1904г. в книгата на полк. Петър Дървингов „Пирин и борбата в неговите недра“.

Името и произхода на името на върха продължават да будят спорове и до днес. Според някои е свързано със славянския култ към Бог Перун, други твърдят, че Джангал е древнославянско божество и син на Перун. Съществува и легенда, че сестрата на Джангал живеела под върха при Самодивските езера.

Джангал се намира на Полежанското странично било на Пирин. Неговата западна стена е обект за алпинизъм, тя е широка, с няколко скални игли с отвесни стени, които се спускат към Валявишки езера и циркус.

И ето, че в един октомврийски ден рано сутринта компактна група потеглихме към мечтата ни. Придвижихме се с автомобили до хижа Гоце Делчев и оттам със седалковия лифт се качихме почти до хижа Безбог на 2240м.н.в., откъдето започна нашето приключение. Тръгнахме по зелена маркировка, минавайки през красивото Безбожко езеро и се движехме в посока юг към съседното било.

След стръмното изкачване продължихме надясно и малко преди Попово езеро, където пътят се разделя, по жълта маркировка поехме на запад по пътеката към Джангалска порта, която след Портата продължава към хижа Демяница. Ние се отклонихме вляво. Тук дойде най-трудното и най-стръмното, през камъни и морени вървяхме до началото на южния ръб на Джангал. Маркирана пътека към върха няма. Информацията от опитни водачи беше да не се изкушаваме да скъсяваме пътя и да започваме изкачване преди да сме достигнали пътеката, която идва от Тевно езеро към връх Джангал – ако го направим ще достигнем до стръмни склонове, които е невъзможно да се преодолеят без алпийска техника и ще трябва да се върнем обратно.

След като достигнахме подножието на южния ръб на Джангал започна истинското изкачване. То ни отне около час. По пътечката нагоре имаше доста каменни пирамидки, които ни показваха, че сме на прав път.

И въпреки, че ходенето не беше много, общо близо 6 км. в посока, над 500-те метра денивелация и много стръмните пътеки сериозно затрудниха изкачването ни. Но определено всяка крачка до Джангал си струваше, гледките към съседните върхове и езера бяха зашеметяващи.

Съседни върхове на връх Джангал са на север връх Малък Полежан, на юг връх Момини двори, а на изток е уникалното Попово езеро.

Направихме си дълга почивка на върха и много снимки, не можехме да спрем да се възхищаваме на гледките около нас. Цялото пиринско било с първенците връх Вихрен и връх Кутело изглеждаше толкова близо, уникална красота, толкова внушителна и поглъщаща.

Следваше страшно стръмно слизане по обратния път, внимавахме много и постоянно си помагахме с щеките.

Връщайки се от пиринския красавец не можехме да пропуснем да се насладим на прекрасното Попово езеро, което е най-голямото и най-дълбокото /цели 29,5м./ в Пирин на 2234м.н.в. и второ по големина в България.

Дълго стояхме край езерото и му се любувахме. Така или иначе бяхме изпуснали последния лифт и щяхме да слизаме пеш до колите. Времето напредваше и тръгнахме към хижа Безбог, която достигнахме малко преди стъмване.

Но когато си имаш късмет си имаш. Добри хора бяха оставили телефон за контакт с джип, който сваляше закъснели пътници като нас до подстанцията на лифта. Обадихме се и след около половин час превозът ни дойде. Качихме се, шофьорката беше местна и много любезна и ни разказа за Самодивските езера. А ние въодушевено коментирахме впечатляващия и невероятен маршрут, който осъществихме в този ден.

Получи се един наистина уникален преход до стръмния скалист връх Джангал, който дълго ще помним!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

До нови срещи!